Аз съм синоптикът на моите годишни времена
Антония Нотева
Снимка: Roksolana Zasiadko

Какво научих през 2016-а ли?

Научих, че промяната е възможна. Онази неочаквана, дори немислима промяна може просто да ти се случи ей така, като саксията на съседите от горния етаж... И че може да изненада теб и околните почти еднакво, с тази разлика, че ти си копнял за нея...

Научих, че можеш да минеш собствените си граници (на ума най-вече) съвсем неусетно и направо случайно. И да се окаже, че правиш неща, с които никога не си се идентифицирал. Че от огледалото те гледа друг човек. Но го харесваш. Повече от себе си довчера. И се надяваш този образ от облекло да се превърне в кожа...

Научих, че човек наистина може да отлага живеенето цял живот. А после дори да не си спомня причините, с които се е оправдавал.

Научих, че можеш да се развиваш и да деградираш едновременно. Че в някои области от живота си можеш да израстваш и да се променяш почти до ДНК-то. Страхотно! Обаче... в други продължаваш да напредваш със скоростта на охлюв, та дори се движиш назад. Необяснимо на пръв поглед, трудно за проумяване. Но така допуснах, че хората, които ме превъзхождат в едни неща, вероятно са зад мен в други, и никой не успява да е добре развит на всички нива. Разбрах по-добре идеята за кръга с преплетените черна и бяла същности, с точица другост в себе си – че доброто и лошото съществуват наистина редом едно до друго...

Научих, че самотата съпътства големите промени у човека. И че това не е лошо, а просто закономерно. Понякога пространството трябва да се опразни, за да може да се запълни по-качествено. И ако бягаш, няма как картините покрай теб да не бъдат размазани и променливи. Не е нужно някой да бяга с теб – та това е твоята писта, твоят път. Никой друг не може да бяга със същата скорост, страст и отдаденост...

Научих, че понякога опитът е необходим, без значение от резултата. И ако се стремиш да създадеш нова любовна връзка, няма да успееш, нетърпеливо вперен в резултата. Можеш само да се надяваш, че чрез усилията да опознаеш друг човек ще научиш нещо ново за себе си. Което винаги е полезно.

Научих, че често учителите в живота ти са по-млади от теб, а ти си учител за по-възрастните. Забавно, нали?...

Научих, че аз съм синоптикът на моите годишни времена. Че мога да грея животворно просто така... без причина. И мога да потапям кораби със сълзите си просто така... без причина. За щастие, все по-често избирам (и ми се удава) да светя, вместо да валя.

Научих, че ако нещо е престанало да работи добре за теб, трябва да намериш сили в себе си да приключиш с него. Дори да си сантиментален, дори да си привързан.

Научих колко вярна е сентенцията, че ако искаш да ти се случват нови неща, е необходимо да предприемаш нови действия. И че новото може да сътвори последици, които да се окажат солта на живота. Излежаването в зоната на комфорт води до затлъстяване на мозъчните клетки...

Научих, че животът е низ от периоди. И е добре да имаш информация (например астрологическа) за природата на дадения период, за да се възползваш от нея или да се примириш с ограниченията й. И че ако си в синхрон с тази природа, вътрешното ти спокойствие е гарантирано.

Научих, че човек наистина може да отлага живеенето цял живот. А после дори да не си спомня причините, с които се е оправдавал. Но ако в даден момент впрегне насъбраната инерция, ще намери начини, а не оправдания. Ще разбере, че удобни обстоятелства не съществуват – съществуват такива, които заобикаляш, и други, които трансформираш.

Научих, че ако нещо е престанало да работи добре за теб, трябва да намериш сили в себе си да приключиш с него. Дори да си сантиментален, дори да си привързан. Понякога развитието ти изисква жертвоприношения – но не живи късове от теб, а стари вериги и прашни квитанции. По змийски – няма да блесне нова кожа, ако не съблечеш сбръчканата стара.

Научих, че в моя живот няма по-голямо предизвикателство от родителството. И че това е път към непосилен идеал, по който мога само да се надявам победите да са повече от загубите.

Научих, че проявяването на различните ми природи не само води до (плаха сянка на) удовлетвореност, но и прави дните ми толкова шарено мои. И че съм благодарна на противоречивите си същности, защото ме тласкат към постоянно развитие.

Научих, че хоризонтът е разтегливо понятие. Протегни желанията си към него... и той ще се разшири.

Научих, че няма добра и лоша година в живота ми. Всяка една е довела до настоящето ми такова, каквото е. Всяка една е изваяла човека, който съм. Всяка от тях е богатство, което не губя от страх да не загубя себе си...

А ти – какво научи през 2016 г.? Готов/а ли си за чудесата на 2017-а?

 

Aнтония Нотева е на 38 години и живее в София. Има 6-годишен стаж като майка, 14-годишен стаж като държавен служител и поне 25-годишен стаж в писменото изразяване на лични мисли и емоции. Освен дневници, есета, писма, статии, пише и стихове, а преди 4 години и книга, която един ден ще види бял свят.

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град