Абу Даби, неочаквана приказка!
Мина Котларова
Снимки: Авторът

Не бяхме планирали да останем една нощ в Абу Даби. Първоначално го обмисляхме, но имайки предвид, че щяхме да посетим безброй места и да сме постоянно в движение, при закупуването на билетите просто избрахме най-добрата връзка до Хо Ши Мин. Бях заинтригувана да посетя Абу Даби, но това нямаше да се случи по време на това пътуване. Или поне така си мислех...

Хората обаче казват, че "плановете се правят, за да бъдат променяни". И тук разбрах какво точно имат предвид. Благодарение на буря над пустинята пристигнахме в Абу Даби с около 40 минути закъснение. В резултат на това полетът ни за Хо Ши Мин излетя, без да успеем да се качим на борда. За първи път в живота си изпусках полет. Ами сега? Какво трябва да направим? А какво ще се случи с плановете, които имаме, и с всички свързани с тях резервации? Бях изморена, изключително притеснена, дори сякаш леко ме втрисаше (предполагам, че беше заради климатика на летището) и в същото време имах толкова много въпроси. Отговорите им зависеха само и единствено от това как авиокомпанията ще избере да процедира в нашия случай. И по-конкретно, кога ще успеем да излетим в посока крайната си дестинация.

На летището цареше пълен хаос. Бях останала с впечатлението, че компаниите в ОАЕ работят изключително професионално и бързо, но в този случай не беше така. Предполагам, че не им се случва често да разрешават проблеми, причинени от бури в пустинята…

Обратно към нашия случай. Оказа се, че директен полет до Хо Ши Мин има само веднъж дневно – този, който бяхме изпуснали. И доколкото разбрах, планираният за следващия ден беше абсолютно пълен. Наложи се да чакаме повече от шест часа, докато ни бъде дадено конкретно решение. С минаването на времето все повече пътници се появяваха на гишето за трансфери, а тези, които вече чакаха, ставаха все по-нервни, тъй като нищо не се случваше с часове. В крайна сметка разрешиха поне нашия случай. Презавериха резервацията ни за полета на следващия ден.

Хаосът ни следваше и при пристигането в хотела. За щастие, успяхме да се чекираме сравнително бързо, тъй като аз буквално изтичах от шътъла до рецепцията. След като отметнахме и тази задачка, беше време да се насладим на няколкото часа, които имахме на разположение в Абу Даби.

Излязохме от хотела и хванахме такси направо към джамията Шейх Зайед. Таксито от центъра на Абу Даби (Даунтаун) до джамията е около 35 дирхама и отнема около 15 минути. Надявахме се, че бурята е отминала и слънцето ще намери начин да пробие между облаците, а ние ще успеем да се насладим на залез иззад куполите и колоните на джамията. Не се случи. Вместо това, малко след като пристигнахме, започна отново да вали. Контрастът обаче между впечатляващо белия мрамор с вградени цветни мозайки и мрачното небе беше просто величествен.

Не видяхме залез, но успяхме на наблюдаваме как се свечерява. Беше прекрасно. Струваше ми се, че всяка снимка, която правех, е различна от предишната. Дъждът спря за малко, така че успяхме да се възползваме от възможността да се разходим в градините около джамията. Бурята все още не бе отминала напълно, а небето често се пронизваше от ярки светкавици. Атмосферата обаче беше някак лека, сякаш дъждът беше отмил от раменете ми цялото притеснение и почти бях забравила как точно сме се озовали там. Все още имах толкова много неща да свърша, като отменяне на резервации и закупуване на нови самолетни билети, но в онзи момент те не бяха от значение.

Светкавиците раздираха небето високо над джамията, а аз просто стоях там и гледах. Дъждът се завръщаше. Лека-полека започнах да усещам капките по главата и раменете си. Почти бях забравила за телефона в ръката си, който също се мокреше. Няколко секунди по-рано се бях опитала да запечатам контрастиращите цветове на гледката пред мен, но се отказах и реших да й се наслаждавам единствено с очите си. Охраната ме викаше да се скрия от дъжда и да вляза вътре. Започнах да тичам, като внимавах да не се спъна в дългата пелерина, която ми бяха дали на входа. Когато се върнах обратно в джамията, гледката във вътрешния й двор беше още по-величествена. Небето бе още по-тъмно, а белият мрамор изглеждаше още по-ярък, отколкото го бях видяла 30 минути по-рано.

След като обиколих джамията отвън, не исках да пропусна възможността да я разгледам и отвътре. Мозайките във формата на цветя продължаваха да присъстват по стените, а по-късно и по килимите. Полилеите бяха тежки и също толкова цветни, блестящи и отразяващи собствената си светлина.

Междувременно дъждът бе спрял отново. Хванахме такси и се върнахме в хотела. Без да се усетим, бяхме прекарали около три часа в джамията, любувайки се на съвършенството й.

Беше едно наистина незабравимо изживяване. Предполагам, че мечтите все пак се сбъдват дори и когато не ги преследваме съзнателно.

 

Randomly Blogging Around е проект, посветен на преследването на мечти, включително и на онези леко позабравените, които с времето по една или друга причина са останали на заден план. Мина твърдо вярва, че забързаното ежедневие няма никакво право да й отнема мечтите и споделя преживяванията си без филтър и розови очила в блога си и в Инстаграм.

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град