1:0 за розовото
Кексо

Признавам си, изобщо не харесвам розовия цвят. Намирам го за лигав, натруфен, безпомощен. Напомня ми за ненужната префърцуненост на миските, на пресметливите мацки, на девойките, които инвестират в силикон вместо в знания.

Знам, че този цвят няма никаква вина, че живеем в свят, в който се котират трофейните жени и еднопластовите господа, но въпреки това хич не съм му фен.

Когато преди няколко години бременната ми съседка накупи де що има розови дрехи, обувки, колички, креватчета, седалки за кола, не можех да се отърся от мисълта, че не е изключено този нюанс да й изиграе мъжка шега. Така и стана. Дъщерята в утробата й мимоходом се беше трансформирала в син. И всичкото розово отиде под ягодите.

Не е много мъжествено да облечеш момченцето си в розово, па макар и да сме видни издънки на метросексуалните и унисекс прищевки

Напомня ми за ненужната префърцуненост на миските, на пресметливите мацки, на девойките, които инвестират в силикон вместо в знания.

Като малка съвсем не харесвах да си играя с типичните играчки за госпожици. Докато нашите успяваха привидно да ме излъжат я с шивашка машина, я с някоя руска говоряща кукла, аз трепетно очаквах подаръка за Коледа на брат ми. Бях в пъти по-привлечена от пластмасовите камиончета и дървените мечове.

Знам, че няма грешно наследство в това да си играем с кукли и да се обличаме в по-кокетни рокли. Проблемът е дали ще решим, че тези неща са прекалено "момичешки" и дали това е по-малко струващо уважението ни.

Или ако момиченце си играе и с момчешки играчки, това прави ли я мъжкарана? Какъвто и отговор да скалъпим, все ще стигнем до едно.

Ако жената може наравно да работи с господата и да се грижи за семейството – все неща, които я кичат с определението "мъжко момиче", то тогава защо пък да е "кокетка", когато реши да поизчисти от ръцете и лицето си индустриалния ден, вмъквайки се в женствеността на розовото? 

Защо на жените, които се интересуват от мода, се гледа като на несериозни и леко глуповати, докато по-мъжкарските хобита, като екстремни спортове например, се разглеждат като актив в женското портфолио? Истината е, че и двете разбирания са нелепи. 

Остава питането – това, че не си падам по тоя бонбонен колорит, прави ли ме по-малко женствена? Надявам се не.

Най-вероятно ще се примиря с наличието на тази краска в палитрата, ако един ден се сдобия с женска рожба. И защото толкова много ритам срещу този цвят и срещу "прекаленото" момичешко, дъщеря ми най-вероятно ще избере да разхвърля обезглавени Барбита из цялата къща, а аз ще трябва да шия принцески рокли до посиняване.

И ей така, неусетно, резултатът в неравната цветна битка ще бъде 1:0 за розовото.

 

Здравейте, аз съм Кексо. Познавам се чудесно и заради това няма да ви занимавам протяжно със себе си. Споделям под сурдинка, че обичам безстрашно. Ненавиждам до крайност наглите хора и съм влюбена в котките. Падам си по млади мъже, даже един от тях ми е съпруг. И твърдо вярвам, че докато ти не се откажеш, съдбата няма шанс. Сбъдвайте се!

Повече от Кексо можете да откриете в блоговете Мястото на Кексо и Двата пора.

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град